Метаболитен синдром - Синдромът X

Все повече хора се оплакват от наднормено тегло. Килограмите според тях се трупат постоянно и неусетно, докато изведнъж се усещат натежали и с отеснели дрехи. При разговор казват, че не са променили начина си на живот, нито честотата или количеството на приетата храна. А поясът около корема и ханша расте ли расте... Започна ли да Ви звучи познато?

Голяма част от нас работят много, подложени са на стрес и напрежение, не си доспиват. Хранят се, когато намерят време за това, а в доста от случаите и без да обръщат внимание какво поглъщат. Пица на парче, фурнети, зрънчо, баничка с мас или с кой знае какво, дюнери, вафли....подобни решения за залъгване на глада дебнат на всеки ъгъл. Но какво се случва след това?...

Няма човек, който да е минал през училище и часовете по биология и да не знае що е то инсулин. Най-общо казано инсулинът е хормон, който се отделя от бета клетките на Лангерхансовите острови в задстомашната жлеза. Той стимулира транспорта на глюкоза, аминокиселини и калий към мускулните и мастните клетки. Стимулира анаболните процеси (синтезата на гликоген, на липиди и протеини) и подтиска катаболитните процеси (гликогенолиза, липолиза, протеолиза). Не е правилно инсулина да се свързва само и единствено с диабета! Макар че от метаболитния синдром до диабета ни дели само една крачка.

При синдрома X има инсулинова резистентност в инсулинозависимите тъкани (напр. клетките на скелетната мускулатура), така че потребностите от хормона са по-големи. Отделянето на повече и повече инсулин засилва чувството на глад (ето защо час след изядената закуска искаме отново да похапнем) и води до затлъстяване, а това до атеросклероза, високо кръвно налягне и т.н.

Клетките ни развиват т.нар. глюкозен толеранс. Повечето от приетата с храната глюкоза става излишна и се отлага под формата на мазнини в така гостоприемните за нея мастни клетки. Те се раздуват все повече, а пропорционално с това страда нашето самочувствие.

Все пак целта на тази статия не е да Ви направи професори по въглехидратна обмяна и още по малка да Ви досади. Сигурно вече се питате дали има нещо, което може да "оправи" нещата. Преди да Ви кажа каквото и да е нека започна с това, че фармацията не е всесилна. Има още много тайни в областа на медицината и лекарствознанието. Няма панацея за каквато и да е болест. Вие, обаче, може да направите така, че да помогнете на лекарствата де "работят" по-добре. Спортувайте, създайте си режим, почивайте, хранете се умерено и не преяждайте...Съветите могат да бъдат много повече, но и тези като за начало стигат.

Та да се върнем на средството, което може да помогне в борбата със синдрома X. През 1923г. Hesse (не бъркай с Херман Хесе) и Taubmann откриват добрия ефект на metformin върху нивото на кръвната захар. От тогава до днес са направени стотици клинични проучвания, които доказват, че това е първото средство на избор, когато е на лице метаболитния синдром. Metformin не предизвиква хипогликемия! Той подобрява чувствителността на тъканите ни към инсулин, а това означава и по-добро усвояване на глюкозата в кръвта. Metformin има и т.нар. анорексогенен ефект - т.е. създава усещане за ситост, дори на моменти отвращение към храната. В началото е възможна и появата на силно гадене съпроводено или не със стомашно-чревно разстройство. Като изключим тези странични ефекти, лекарството е с много добра поносимост. Не бива да се прекалява с концентрирания алкохол, но това и по принцип не е желателно.

И накрая, но не на последно място трябва да кажа, че винаги, когато чувствате някакво неразположение трябва да отидете първо на лекар! Най-лесно се лекува болестта, която си има причина, а в аптеката причината няма как да бъде открита.